Мда, тази сутрин станах много рано и много трудно.
Гледам, но не виждам... опитвам се да отида до кухнята и да си направя едно кафе.
Дано то " компенсира" малкото сън и късното ми лягане!
Но... имам чувството, че някъде свети нещо...
И я виждам - Картичката!
Бързо, бързо се разсънвам и нещата започват да ми се проясняват!
Страхотна е! Гледам я и се радвам като малко дете!
Много ми хареса идеята с различни сърца, едни от металик картон,
други - минати с глоси и заскрежен ефект.
Имаме годишнина, а милото ни момиче станало още по тъмно,
за да ни приготви топли гофрети за закуска,
украсила масата, налепила наши снимки по стената
И къде без чаша ароматно кафе?
Но май вече се разсъних и без кафето :)
Това беше нашето утро през погледа на дъщеря ми.
Как след това да покажа моя скромен принос?
Семпла картичка, защото поръчката беше : Да е нещо малко! Хи-хи! Защо ли?
И недотам сполучлив опит за торта с фондан.
Исках розите да станат в преливащо и затова ги минах отгоре с четка с боичка,
но за съжаление не се получи това, което си представях.
Е, това не попречи, да я изядем.
Дори и поизгоряла! А това вече си е в мой стил:)
Ами, пожелавам си не толкова много, а по-скоро щастливи години заедно.
Да сме здрави и да даряваме радост на любимите хора коло нас!
Аз пък ти пожелавам това което си пожела да ти се сбъдне!Бъдете щастливи заедно във всеки един момент!И картичките и тортата изглеждат чудесно.Моят скромен опит в сладкарството ми подсказва ,че тази торта освен ,че изглежда супер е и много вкусна!
ReplyDeleteМерси, много, Снежи!
Delete