About me

Здравейте,

Пиша този пост малко по-късно от създаването на моя блог. 

Но както казват хората по-добре късно, отколкото никога.

Казвам се Галина Станоева.

И от както се помня  съм заета с изкуство, по-скоро с рисуване.

Неllo,

My name is Galina Stanoeva.

I’m engaged with art from as long as I remember, especially with drawing.

Първата ми по-голяма изява беше конкурса "Белият гълъб" - на списание "Дъга"

Аз бях едно от наградените тогава деца.  Да си призная честно това беше едно доста стресиращо събитие за едно дете тогава  -  всичките тези камери, осветлението :)))

When I was a child I won the competition “ The white dove”. 

It was a big honor for me.

Тук е мястото, където  ще споделя част от моите рисунки  и любими тогава техники.

1. Рисунки с молив:

 Here I want to share with you my favorite pictures and techniques.

( When I was 14-16 years old.)

1. Pencil Drawings

2. Любимата ми монотипия. 

Обожавах да цапам с печатарското мастило по стъклото - за огромен ужас на мама, защото винаги изцапвах и нещо друго освен стъклото и рисунката:)

2. My favorite monotypes

I loved to mess with printing ink on glass –a big horror for my mom J.

3. И най-накрая, но не и на последно място - акварел. 

Той  и до ден днешен си остава моята слабост и страст.

3 And finally, but not least - watercolor.

This is still my passion. I really like aquarelle.

 Съжалявам, че нямам други акварели, за да ги покажа,

 но най-хубавите ми картини са отишли по изложби.

I’m so sorry but I haven’t got my best pictures . They were on exhibitions.

Завършила съм Ландшафтна Архитектура  и Екология в ВЛТИ - гр. София

Ето някои мои любими проекти. 

I have a Master’s Degree of Landscape Architecture and
 a Master’s Degree of Ecology.

Here are some of my favorite projects:

Японска градина / Japanesse Garden

Гробищен парк/ Cemetery

И няколко детайлни проекта от дипломната ми работа - 

Реконструкция на дървесните видове в Борисовата градина.

Част от някои  дървесни групи са са по мой проект - моят скромен принос за този парк:).

And some details from my graduation project:

Какво друго? Омъжена съм за моя най-добър приятел и любим. 

Имаме си две прекрасни дъщери. Те са нашата радост и гордост. Това е накратко:)

What else? I’m happily married. We created two wonderful daughters.

They are our big happiness and honor.

    Когато създадох този блог и аз самата  не знаех защо? 

Преживявах много тежка криза ( моето семейство също) и търсех нещо... и аз не знаех какво...

Нещо красиво, вдъхновяващо, нещо което да спре дъхът ми и да насочи мислите ми в друга посока. Исках да ангажирам съзнанието  и ръцете си . И най-вече да радвам хората...

И тогава попаднах на онези прекрасни картички ( знаете за кои говоря:), които те карат да възклицаваш, да мечтаеш и да съзерцаваш :))) И да си кажеш: " Искам и аз да направя това!"

When I started blogging I really didn’t know why? (I write this post later.)

I have experienced hard times, so I wanted to engage my mind and my hands.

Then I found a gorgeous world of scrapbooking and I felt in love with it.

This was my world!

И така се започна... 

Ръцете и мислите  ми бяха постоянно заети. Творях и търсех хора, които да зарадвам с моите картички. Сътворих и подарих   много хартиени проекти. Минаха години ... Вече съм готова не само да творя, но и  да говоря. Вече съм много по-силна и по-способна. Научих  нови техники. Запознах се с  невероятни хора. Участвах в  страхотни дизайнерски екипи. В някои от тях аз бях единствената българка.
 През тези години бях канена като гост - дизайнер. Спечелих страхотни награди.
Получих много подаръци. Докоснах се до невероятни творби на други творящи момичета. Сега, когато се обръщам назад, мога единствено да благодаря!

За трудните моменти, които ме направиха по-силна и по-способна.

 За хората, които ме предизвикваха и направиха по-човечна и по-добра.

За моето прекрасно семейство, което е винаги с мен и ме подкрепя, независимо от всичко!

Благодаря!

And it was only the beginning…

My hands were always busy … My mind too – with so beautiful things. 

Now I appreciate the hard times. I’m so thankful for everything:

the new challenges, new friends, new opportunities, 

new techniques, new possibilities.

I want to say a Big “Thank you” to my family, which is always with me.
Hugs